В миналото селото е било турско селище, известно като Одаите. Разположено на важния за търговските кервани път от гр. Габрово и гр. Велико Търново за гр. Свищов и гр. Русе, в селото са съществували няколко хана (гостоприемници). Оттук идва и името на селото - от турската дума одая: стая, гостоприемница. Ханджийството процъфтява и след Освобождението. Преустановява се след откриването на жп линията Русе – Горна Оряховица.
От другата страна на р. Янтра, в местностите „Мечи дол“ и „Граматика“, са съществували български селища, а между тях, в местността, известна сега като „Манастир тепе“, е имало манастир или параклис. Какво е станало с тези селища, не се знае, тъй като по време на Освобождението вече не са съществували и в днешно време се проучват само от иманярите.
По време на Освобождението по-голямата част от турското население заминава с отстъпващите турски войски и след подписването на мирния договор с Турция се завръщат и започват да разпродават имотите си. От този период започва заселването на българи в селото. Първите заселници са били от съседното с. Полски Сеновец, а след това и от селата Михалци, Дичин, Ресен, Сергювец (сега част от с. Първомайци, общ. Г. Оряховица), Вишовград и няколко семейства балканджии.
Спрямо съседните села селото е минавало за бедно. За да се преодолее нуждата от земя, се е прибягнало до изкореняване на гори по източния бряг на р. Янтра. Главен поминък на населението били земеделието и скотовъдството. Повече от половината имоти на селото са се намирали на изток от р. Янтра, което наложило през 1926 – 1928 г. да се построи каменен мост над реката.